асимилация

Речник на българския език

асимила̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В биологията — усвояване на външни вещества в организма.
2. В политиката — поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.
3. В езикознанието — уподобяване на един звук по друг.
прил. асимилацио̀нен, асимилацио̀нна, асимилацио̀нно, мн. асимилацио̀нни.

Грешни изписвания (47)

  • асемелацеа
  • асемелацеъ
  • асемелацея
  • асемелациа
  • асемелациъ
  • асемелация
  • асемилацеа
  • асемилацеъ
  • асемилацея
  • асемилациа
  • асемилациъ
  • асемилация
  • асимелацеа
  • асимелацеъ
  • асимелацея
  • асимелациа
  • асимелациъ
  • асимелация
  • асимилацеа
  • асимилацеъ
  • асимилацея
  • асимилациа
  • асимилациъ
  • ъсемелацеа
  • ъсемелацеъ
  • ъсемелацея
  • ъсемелациа
  • ъсемелациъ
  • ъсемелация
  • ъсемилацеа
  • ъсемилацеъ
  • ъсемилацея
  • ъсемилациа
  • ъсемилациъ
  • ъсемилация
  • ъсимелацеа
  • ъсимелацеъ
  • ъсимелацея
  • ъсимелациа
  • ъсимелациъ
  • ъсимелация
  • ъсимилацеа
  • ъсимилацеъ
  • ъсимилацея
  • ъсимилациа
  • ъсимилациъ
  • ъсимилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аси-ми-ла-ция
членувано аси-ми-ла-ци-я-та
мн.ч. аси-ми-ла-ции
членувано аси-ми-ла-ци-и-те
звателна форма