урегулирвам

Речник на българския език

урегулѝрвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ореголирвам
  • ореголирвъм
  • орегулирвам
  • орегулирвъм
  • ориголирвам
  • ориголирвъм
  • оригулирвам
  • оригулирвъм
  • уреголирвам
  • уреголирвъм
  • урегулирвъм
  • уриголирвам
  • уриголирвъм
  • уригулирвам
  • уригулирвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уре-гу-лир-вам уре-гу-лир-ва-ме
2 лице уре-гу-лир-ваш уре-гу-лир-ва-те
3 лице уре-гу-лир-ва уре-гу-лир-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уре-гу-лир-вах уре-гу-лир-вах-ме
2 лице уре-гу-лир-ва уре-гу-лир-вах-те
3 лице уре-гу-лир-ва уре-гу-лир-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уре-гу-лир-вах уре-гу-лир-вах-ме
2 лице уре-гу-лир-ва-ше уре-гу-лир-вах-те
3 лице уре-гу-лир-ва-ше уре-гу-лир-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице урегулирвал съм урегулирвала съм урегулирвало съм урегулирвали сме
2 лице урегулирвал си урегулирвала си урегулирвало си урегулирвали сте
3 лице урегулирвал е урегулирвала е урегулирвало е урегулирвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях урегулирвал бях урегулирвала бях урегулирвало бяхме урегулирвали
2 лице беше урегулирвал беше урегулирвала беше урегулирвало бяхте урегулирвали
3 лице беше урегулирвал беше урегулирвала беше урегулирвало бяха урегулирвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще урегулирвам ще урегулирваме
2 лице ще урегулирваш ще урегулирвате
3 лице ще урегулирва ще урегулирват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм урегулирвал ще съм урегулирвала ще съм урегулирвало ще сме урегулирвали
2 лице ще си урегулирвал ще си урегулирвала ще си урегулирвало ще сте урегулирвали
3 лице ще е урегулирвал ще е урегулирвала ще е урегулирвало ще са урегулирвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да урегулирвам щяхме да урегулирваме
2 лице щеше да урегулирваш щяхте да урегулирвате
3 лице щеше да урегулирва щяха да урегулирват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм урегулирвал щях да съм урегулирвала щях да съм урегулирвало щяхме да сме урегулирвали
2 лице щеше да си урегулирвал щеше да си урегулирвала щеше да си урегулирвало щяхте да сте урегулирвали
3 лице щеше да е урегулирвал щеше да е урегулирвала щеше да е урегулирвало щяха да са урегулирвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице урегулирвал съм урегулирвала съм урегулирвало съм урегулирвали сме
2 лице урегулирвал си урегулирвала си урегулирвало си урегулирвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице урегулирвал съм урегулирвала съм урегулирвало съм урегулирвали сме
2 лице урегулирвал си урегулирвала си урегулирвало си урегулирвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм урегулирвал била съм урегулирвала било съм урегулирвало били сме урегулирвали
2 лице бил си урегулирвал била си урегулирвала било си урегулирвало били сте урегулирвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да урегулирвам щяла съм да урегулирвам щяло съм да урегулирвам щели сме да урегулирваме
2 лице щял си да урегулирваш щяла си да урегулирваш щяло си да урегулирваш щели сте да урегулирвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм урегулирвал щяла съм да съм урегулирвала щяло съм да съм урегулирвало щели сме да сме урегулирвали
2 лице щял си да си урегулирвал щяла си да си урегулирвала щяло си да си урегулирвало щели сте да сте урегулирвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих урегулирвал бих урегулирвала бих урегулирвало бихме урегулирвали
2 лице би урегулирвал би урегулирвала би урегулирвало бихте урегулирвали
3 лице би урегулирвал би урегулирвала би урегулирвало биха урегулирвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уре-гу-лир-вай уре-гу-лир-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уре-гу-лир-ван
непълен член уре-гу-лир-ва-ния
пълен член уре-гу-лир-ва-ни-ят
женски род уре-гу-лир-ва-на
членувано уре-гу-лир-ва-на-та
среден род уре-гу-лир-ва-но
членувано уре-гу-лир-ва-но-то
множествено число уре-гу-лир-ва-ни
членувано уре-гу-лир-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уре-гу-лир-вал
непълен член уре-гу-лир-ва-лия
пълен член уре-гу-лир-ва-ли-ят
женски род уре-гу-лир-ва-ла
членувано уре-гу-лир-ва-ла-та
среден род уре-гу-лир-ва-ло
членувано уре-гу-лир-ва-ло-то
множествено число уре-гу-лир-ва-ли
членувано уре-гу-лир-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уре-гу-лир-вал
женски род уре-гу-лир-ва-ла
среден род уре-гу-лир-ва-ло
множествено число уре-гу-лир-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уре-гу-лир-ващ
непълен член уре-гу-лир-ва-щия
пълен член уре-гу-лир-ва-щи-ят
женски род уре-гу-лир-ва-ща
членувано уре-гу-лир-ва-ща-та
среден род уре-гу-лир-ва-що
членувано уре-гу-лир-ва-що-то
множествено число уре-гу-лир-ва-щи
членувано уре-гу-лир-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уре-гу-лир-вай-ки