урегулирвало

Речник на българския език

1. урегулирвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урегулирвало е производна форма на урегулирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. урегулирвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урегулирвало е производна форма на урегулирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. урегулирвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

урегулирвало е производна форма на урегулирвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. урегулирвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

урегулирвало е производна форма на урегулирвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).