урегулирвало си

Речник на българския език

1. урегулирвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урегулирвало си е производна форма на урегулирвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. урегулирвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урегулирвало си е производна форма на урегулирвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. урегулирвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урегулирвало си е производна форма на урегулирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).