удвоен

Речник на българския език

1. удвоѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

удвоѐна, удвоѐно, мн. удвоѐни, прил. Който е два пъти по-голям, по-силен. Удвоени усилия.

Грешни изписвания (3)

  • одвоен
  • одвуен
  • удвуен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уд-во-ен
непълен член уд-во-е-ния
пълен член уд-во-е-ни-ят
ж. р. уд-во-е-на
членувано уд-во-е-на-та
ср. р. уд-во-е-но
членувано уд-во-е-но-то
мн. ч. уд-во-е-ни
членувано уд-во-е-ни-те

2. удвоен — мин. страд. прич. м. р.

удвоен е производна форма на удвоя (мин. страд. прич. м. р.).