убиец

Речник на българския език

убѝец съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

мн. убѝйци, м.
1. Човек, който е убил друг човек.
2. Човек, който с поведението си е причинил смърт на друг човек.

Грешни изписвания (3)

  • обиец
  • обииц
  • убииц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уби-ец
непълен член уби-е-ца
пълен член уби-е-цът
мн.ч. убий-ци
членувано убий-ци-те
бройна форма убий-ци
звателна форма уби-е-цо