душегубец

Речник на българския език

душегу̀бец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дошегубец
  • дошегубиц
  • дошигубец
  • дошигубиц
  • душегубиц
  • душигубец
  • душигубиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ше-гу-бец
непълен член ду-ше-гу-бе-ца
пълен член ду-ше-гу-бе-цът
мн.ч. ду-ше-губ-ци
членувано ду-ше-губ-ци-те
бройна форма ду-ше-губ-ци
звателна форма ду-ше-гу-бе-цо