палач

Речник на българския език

пала̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. пала̀чи, м.
1. Човек, който изпълнява смъртни присъди.
2. Прен. Мъчител, потисник.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пълач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-лач
непълен член па-ла-ча
пълен член па-ла-чът
мн.ч. па-ла-чи
членувано па-ла-чи-те
бройна форма па-ла-чи
звателна форма па-ла-чо

Връзки