търкало

Речник на българския език

1. търкало̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. търкала̀, ср. Разг. Колело, кръг.
На търкала (краставици).Разг. Глупости, неверни неща.

Грешни изписвания (3)

  • таркало
  • таркъло
  • търкъло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-ка-ло
членувано тър-ка-ло-то
мн.ч. тър-ка-ла
членувано тър-ка-ла-та

2. търкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търкало е производна форма на търкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. търкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търкало е производна форма на търкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. търкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

търкало е производна форма на търкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. търкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

търкало е производна форма на търкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).