търкалото

Речник на българския език

1. търкалото — ед. ч. членувано

търкалото е производна форма на търкало (ед. ч. членувано).

2. търкалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

търкалото е производна форма на търкам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).