тълкува̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
тълкува̀телят, тълкува̀теля, мн. тълкува̀тели, м. Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- талковател
- талковатил
- талкувател
- талкуватил
- тълковател
- тълковатил
- тълкуватил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тъл-ку-ва-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | тъл-ку-ва-те-ля | |
| пълен член | тъл-ку-ва-те-лят | |
| мн.ч. | тъл-ку-ва-те-ли | |
| членувано | тъл-ку-ва-те-ли-те | |
| бройна форма | тъл-ку-ва-те-ли | |
| звателна форма | тъл-ку-ва-те-лю | |