изразител

Речник на българския език

изразѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

изразѝтелят, изразѝтеля, мн. изразѝтели, м.
1. Лице, което изразява интереси, чувства. Изразител на чужди интереси.
2. Събитие, обстоятелство, което е израз на настроения, стремежи и др.

Грешни изписвания (7)

  • езразител
  • езразитил
  • езръзител
  • езръзитил
  • изразитил
  • изръзител
  • изръзитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ра-зи-тел
непълен член из-ра-зи-те-ля
пълен член из-ра-зи-те-лят
мн.ч. из-ра-зи-те-ли
членувано из-ра-зи-те-ли-те
бройна форма из-ра-зи-те-ли
звателна форма из-ра-зи-те-лю