тучен

Речник на българския език

ту̀чен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ту̀чна, ту̀чно, мн. ту̀чни, прил.
1. За земя — плодороден. Тучни поля.
2. За растителност — който е изпълнен със сокове; буен, свеж. Тучни ниви.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ту-чен
непълен член туч-ния
пълен член туч-ни-ят
ж. р. туч-на
членувано туч-на-та
ср. р. туч-но
членувано туч-но-то
мн. ч. туч-ни
членувано туч-ни-те

Връзки