трошлив

Речник на българския език

трошлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

трошлѝва, трошлѝво, мн. трошлѝви, прил. Който лесно се троши; чуплив. Трошлив хляб.
същ. трошлѝвост, трошливостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • трушлив
  • трошлиф
  • трушлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трош-лив
непълен член трош-ли-вия
пълен член трош-ли-ви-ят
ж. р. трош-ли-ва
членувано трош-ли-ва-та
ср. р. трош-ли-во
членувано трош-ли-во-то
мн. ч. трош-ли-ви
членувано трош-ли-ви-те