ронлив

Речник на българския език

ронлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ронлива, ронливо, мн. ронливи, прил. Който лесно се рони. Ронлив сладкиш.същ. ронливост, ронливостта, ж.

Грешни изписвания (3)

  • рунлив
  • ронлиф
  • рунлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рон-лив
непълен член рон-ли-вия
пълен член рон-ли-ви-ят
ж. р. рон-ли-ва
членувано рон-ли-ва-та
ср. р. рон-ли-во
членувано рон-ли-во-то
мн. ч. рон-ли-ви
членувано рон-ли-ви-те