тортен

Речник на българския език

то̀ртен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. то̀рта

Грешни изписвания (1)

  • тортин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тор-тен
непълен член тор-те-ния
пълен член тор-те-ни-ят
ж. р. тор-те-на
членувано тор-те-на-та
ср. р. тор-те-но
членувано тор-те-но-то
мн. ч. тор-те-ни
членувано тор-те-ни-те