торта

Речник на българския език

то̀рта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. то̀рти, ж. Сладиш, обикн. с кръгла форма, направен от няколко тестени пласта и крем между тях, както и порция от него. Шоколадова торта. Сметанова торта.
прил. то̀ртен, то̀ртена, то̀ртено, мн. то̀ртени.

Грешни изписвания (1)

  • тортъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тор-та
членувано тор-та-та
мн.ч. тор-ти
членувано тор-ти-те
звателна форма