топя

Речник на българския език

топя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

топѝш, мин. св. топѝх, мин. прич. топѝл, несв.; Какво.
1. Поставям в течност; натопявам. Топя цветята във вода.
2. Поставям парче хляб в сол, пипер, сос и др.
3. Разг. Кого. Клеветя, компрометирам, издавам пред този, от когото съм зависим. Постоянно ме топи на майка ми.



топѝш, мин. св. топѝх, мин. прич. топѝл, несв.
1. Какво. Правя нещо твърдо да стане течно. Слънцето топи снега. Топя метал. Топя мас.
2. Кого, какво. Измъчвам, тормозя физически или психически. Болестта го топи. Грижите я топят.
топя се. 1. — За някои твърди тела — преминавам в течно състояние. Ледовете се топят.
2. Прен. Намалявам, смалявам се; изчезвам. Къщата се топи в далечината. Парите се топят в ръцете ми. Надеждите се топят.
3. Прен. Слабея, линея физически или психически. Топи се от мъка.

Грешни изписвания (4)

  • топйа
  • топйъ
  • тупйа
  • тупйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице то-пя то-пим
2 лице то-пиш то-пи-те
3 лице то-пи то-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице то-пих то-пих-ме
2 лице то-пи то-пих-те
3 лице то-пи то-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице то-пях то-пях-ме
2 лице то-пе-ше то-пях-те
3 лице то-пе-ше то-пя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице топил съм топила съм топило съм топили сме
2 лице топил си топила си топило си топили сте
3 лице топил е топила е топило е топили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях топил бях топила бях топило бяхме топили
2 лице беше топил беше топила беше топило бяхте топили
3 лице беше топил беше топила беше топило бяха топили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще топя ще топим
2 лице ще топиш ще топите
3 лице ще топи ще топят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм топил ще съм топила ще съм топило ще сме топили
2 лице ще си топил ще си топила ще си топило ще сте топили
3 лице ще е топил ще е топила ще е топило ще са топили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да топя щяхме да топим
2 лице щеше да топиш щяхте да топите
3 лице щеше да топи щяха да топят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм топил щях да съм топила щях да съм топило щяхме да сме топили
2 лице щеше да си топил щеше да си топила щеше да си топило щяхте да сте топили
3 лице щеше да е топил щеше да е топила щеше да е топило щяха да са топили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице топял съм топяла съм топяло съм топели сме
2 лице топял си топяла си топяло си топели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице топил съм топила съм топило съм топили сме
2 лице топил си топила си топило си топили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм топил била съм топила било съм топило били сме топили
2 лице бил си топил била си топила било си топило били сте топили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да топя щяла съм да топя щяло съм да топя щели сме да топим
2 лице щял си да топиш щяла си да топиш щяло си да топиш щели сте да топите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм топил щяла съм да съм топила щяло съм да съм топило щели сме да сме топили
2 лице щял си да си топил щяла си да си топила щяло си да си топило щели сте да сте топили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих топил бих топила бих топило бихме топили
2 лице би топил би топила би топило бихте топили
3 лице би топил би топила би топило биха топили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
то-пи то-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род то-пен
непълен член то-пе-ния
пълен член то-пе-ни-ят
женски род то-пе-на
членувано то-пе-на-та
среден род то-пе-но
членувано то-пе-но-то
множествено число то-пе-ни
членувано то-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род то-пил
непълен член то-пи-лия
пълен член то-пи-ли-ят
женски род то-пи-ла
членувано то-пи-ла-та
среден род то-пи-ло
членувано то-пи-ло-то
множествено число то-пи-ли
членувано то-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род то-пял
женски род то-пя-ла
среден род то-пя-ло
множествено число то-пе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род то-пящ
непълен член то-пя-щия
пълен член то-пя-щи-ят
женски род то-пя-ща
членувано то-пя-ща-та
среден род то-пя-що
членувано то-пя-що-то
множествено число то-пя-щи
членувано то-пя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

то-пей-ки