топи

Речник на българския език

1. топи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

топи е производна форма на топя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. топи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

топи е производна форма на топя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. топи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

топи е производна форма на топя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. топи — повелително наклонение, ед. ч.

топи е производна форма на топя (повелително наклонение, ед. ч.).