топили

Речник на българския език

1. топили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

топили е производна форма на топя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. топили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

топили е производна форма на топя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).