тоника

Речник на българския език

1. то̀ника — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тонека
  • тонекъ
  • тоникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ни-ка
членувано то-ни-ка-та
мн.ч. то-ни-ки
членувано то-ни-ки-те
звателна форма —

2. тоника — ед. ч. непълен член

тоника е производна форма на тоник (ед. ч. непълен член).

3. тоника — бройна форма

тоника е производна форма на тоник (бройна форма).

Връзки