тоник

Речник на българския език

то̀ник — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. то̀ници, (два) то̀ника, м.
1. Само ед. Възгорчива безалкохолна напитка с хинин за освежаване.
2. Порция от тази напитка.
3. Всяко средство, предназначено да тонизира, освежава.

Грешни изписвания (1)

  • тонек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ник
непълен член то-ни-ка
пълен член то-ни-кът
мн.ч. то-ни-ци
членувано то-ни-ци-те
бройна форма то-ни-ка
звателна форма —

Връзки