тоалет

Речник на българския език

тоалѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тоалѐти, (два) тоалѐта, м.
1. Комбинация от дрехи (обувки и допълнения) за едно обличане, обикн. модни, както и изобщо дрехи, обикн. модни. Обличам новия си тоалет. Отивам на опера с подходящ тоалет. Евтин тоалет. Харчи много пари за тоалети.
2. Привеждане в ред на външния вид. Утринен тоалет. Правя си тоалета много бързо.
3. Тоалетна.

Грешни изписвания (3)

  • тоълет
  • туалет
  • туълет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-а-лет
непълен член то-а-ле-та
пълен член то-а-ле-тът
мн.ч. то-а-ле-ти
членувано то-а-ле-ти-те
бройна форма то-а-ле-та
звателна форма