облекло

Речник на българския език

облекло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. облекла̀, ср.
1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло.
2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка.
В адамово/евино облекло. — Гол, без дрехи.

Грешни изписвания (3)

  • обликло
  • ублекло
  • убликло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лек-ло
членувано об-лек-ло-то
мн.ч. об-лек-ла
членувано об-лек-ла-та