титла

Речник на българския език

тѝтла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тѝтли, ж. Почетно звание за благородство, за научна квалификация или за особени заслуги. Титлата граф. Научна титла. Шампионска титла.



мн. тѝтли, ж. В средновековната писменост — надреден знак, който стои над мястото на изпусната буква в съкратено написана дума или над буква, означаваща число.

Грешни изписвания (1)

  • титлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тит-ла
членувано тит-ла-та
мн.ч. тит-ли
членувано тит-ли-те
звателна форма