тинктура

Речник на българския език

тинкту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тинкту̀ри, ж. Спец. В химията — разтвор на вещество в спирт или етер. Йодова тинктура.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тенктура
  • тенктуръ
  • тинктуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тин-к-ту-ра
членувано тин-к-ту-ра-та
мн.ч. тин-к-ту-ри
членувано тин-к-ту-ри-те
звателна форма