разтво̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Течност, в която има равномерно разпределено вещество. Разтвор на син камък.
Грешни изписвания (1)
- ръзтвор
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-т-вор | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-т-во-ра | |
| пълен член | раз-т-во-рът | |
| мн.ч. | раз-т-во-ри | |
| членувано | раз-т-во-ри-те | |
| бройна форма | раз-т-во-ра | |
| звателна форма | — | |