техника

Речник на българския език

1. тѐхника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тѐхники, ж.
1. Само ед. Съвкупност от оръдия и средства за производство, както и научната дейност, необходима за тяхното създаване и прилагане. Развитие на техниката. Последна дума на техниката.
2. Съвкупност от начини и средства при извършване на определен тип дейност. Техника на свирене. Прилагаме различни техники в пързалянето.
3. Само ед. Съвкупност от всички машини и механизми в една област. Авиационна техника. Изчислителна техника.
4. Остар. Разг. Политехника.

Грешни изписвания (3)

  • технека
  • технекъ
  • техникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тех-ни-ка
членувано тех-ни-ка-та
мн.ч. тех-ни-ки
членувано тех-ни-ки-те
звателна форма

2. техника — ед. ч. непълен член

техника е производна форма на техник (ед. ч. непълен член).