1.
меха̀ника
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението.
2. Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им. Приложна механика.
• Небесна механика. — Наука за движението на небесните тела.
• Фина механика. — Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и др.).
1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението.
2. Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им. Приложна механика.
• Небесна механика. — Наука за движението на небесните тела.
• Фина механика. — Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и др.).
Грешни изписвания (7)
- механека
- механекъ
- механикъ
- миханека
- миханекъ
- миханика
- миханикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ме-ха-ни-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ме-ха-ни-ка-та | |
| мн.ч. | ме-ха-ни-ки | |
| членувано | ме-ха-ни-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. механика — ед. ч. непълен член
механика е производна форма на механик (ед. ч. непълен член).