тертип

тертѝп — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

м., само ед. Разг.
1. Маниер, начин, образец. По свой тертип.
2. Добър маниер, начин (обикн. на подредба, на поддържане на ред и чистота). Има тертип.

Синоними

обичай, порядък, уредба, ред, начин, традиция, адет, табиет, маниер, метод, фасон

Грешни изписвания (1)

тиртип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		тер-тип
	непълен член	тер-ти-па
	пълен член	тер-ти-път
мн.ч.		тер-ти-пи
мн.ч.	членувано	тер-ти-пи-те
бройна форма		тер-ти-па
звателна форма		—

Връзки