терор

Речник на българския език

теро̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Система за политическо или религиозно преследване.
2. Начин на властване чрез насилие. В страната владее терор. Упражнявам терор.
прил. терористѝчен, терористѝчна, терористѝчно, мн. терористѝчни.
прил. терористѝчески, терористѝческа, терористѝческо, мн. терористѝчески.

Грешни изписвания (1)

  • тирор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-рор
непълен член те-ро-ра
пълен член те-ро-рът
мн.ч. те-ро-ри
членувано те-ро-ри-те
бройна форма те-ро-ра
звателна форма