теракотен

Речник на българския език

1. терако̀тен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • теракотин
  • теръкотен
  • теръкотин
  • тиракотен
  • тиракотин
  • тиръкотен
  • тиръкотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-ра-ко-тен
непълен член те-ра-ко-те-ния
пълен член те-ра-ко-те-ни-ят
ж. р. те-ра-ко-те-на
членувано те-ра-ко-те-на-та
ср. р. те-ра-ко-те-но
членувано те-ра-ко-те-но-то
мн. ч. те-ра-ко-те-ни
членувано те-ра-ко-те-ни-те

2. терако̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • теракотин
  • теръкотен
  • теръкотин
  • тиракотен
  • тиракотин
  • тиръкотен
  • тиръкотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-ра-ко-тен
непълен член те-ра-кот-ния
пълен член те-ра-кот-ни-ят
ж. р. те-ра-кот-на
членувано те-ра-кот-на-та
ср. р. те-ра-кот-но
членувано те-ра-кот-но-то
мн. ч. те-ра-кот-ни
членувано те-ра-кот-ни-те