тартюф

Речник на българския език

тартю̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • търтюф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тар-тюф
непълен член тар-тю-фа
пълен член тар-тю-фът
мн.ч. тар-тю-фи
членувано тар-тю-фи-те
бройна форма тар-тю-фа
звателна форма