тапия

Речник на българския език

тапѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. тапѝи, ж.
1. Остар. Нотариален акт.
2. Прен. Разг. Документ. Показах му тапията. Веднъж да взема тапията!

Грешни изписвания (3)

  • тапиъ
  • тъпиъ
  • тъпия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-пия
членувано та-пи-я-та
мн.ч. та-пии
членувано та-пи-и-те
звателна форма