сърмен

Речник на българския език

съ̀рмен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. съ̀рма

Грешни изписвания (1)

  • сърмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сър-мен
непълен член сър-ме-ния
пълен член сър-ме-ни-ят
ж. р. сър-ме-на
членувано сър-ме-на-та
ср. р. сър-ме-но
членувано сър-ме-но-то
мн. ч. сър-ме-ни
членувано сър-ме-ни-те