сърма

Речник на българския език

съ̀рма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма.
2. Материя, в която са втъкани такива нишки. Облечен в сърма и коприна.
прил. съ̀рмен, съ̀рмена, съ̀рмено, мн. съ̀рмени. Сърмено коланче.



мн. сърмѝ, ж. Сарма.

Грешни изписвания (1)

  • сърмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-ма
членувано сър-ма-та
мн.ч. сър-ми
членувано сър-ми-те
звателна форма