съпѐрник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съпѐрници, м.
1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща.
2. Влюбен в едно лице по отношение на друг влюбен в същото лице. Съперник в любовта.
прил. съпѐрнически, съпѐрническа, съпѐрническо, мн. съпѐрнически.
1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща.
2. Влюбен в едно лице по отношение на друг влюбен в същото лице. Съперник в любовта.
прил. съпѐрнически, съпѐрническа, съпѐрническо, мн. съпѐрнически.
Грешни изписвания (3)
- сапернек
- саперник
- съпернек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-пер-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съ-пер-ни-ка | |
| пълен член | съ-пер-ни-кът | |
| мн.ч. | съ-пер-ни-ци | |
| членувано | съ-пер-ни-ци-те | |
| бройна форма | съ-пер-ни-ци | |
| звателна форма | съ-пер-ни-ко | |