протѝвник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. противници, м.
1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др. ).
2. Неприятелски войник; враг. Противникът е силен.прил. противников, противникова, противниково, мн. противникови.
1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др. ).
2. Неприятелски войник; враг. Противникът е силен.прил. противников, противникова, противниково, мн. противникови.
Грешни изписвания (3)
- противнек
- прутивнек
- прутивник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-тив-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | про-тив-ни-ка | |
| пълен член | про-тив-ни-кът | |
| мн.ч. | про-тив-ни-ци | |
| членувано | про-тив-ни-ци-те | |
| бройна форма | про-тив-ни-ци | |
| звателна форма | про-тив-ни-ко | |