конкурент

Речник на българския език

конкурѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. конкурѐнти, м. Този, който влиза в конкуренция. Той е мой конкурент в издаването на книги.

Грешни изписвания (3)

  • конкорент
  • кункорент
  • кункурент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ку-рент
непълен член кон-ку-рен-та
пълен член кон-ку-рен-тът
мн.ч. кон-ку-рен-ти
членувано кон-ку-рен-ти-те
бройна форма кон-ку-рен-ти
звателна форма кон-ку-рен-те