съкрушителен

Речник на българския език

съкрушѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съкрушѝтелна, съкрушѝтелно, мн. съкрушѝтелни, прил. Който съкрушава; унищожителен. Съкрушителен удар. Съкрушителни доводи.

Грешни изписвания (15)

  • сакрошителен
  • сакрошителин
  • сакрошитилен
  • сакрошитилин
  • сакрушителен
  • сакрушителин
  • сакрушитилен
  • сакрушитилин
  • съкрошителен
  • съкрошителин
  • съкрошитилен
  • съкрошитилин
  • съкрушителин
  • съкрушитилен
  • съкрушитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сък-ру-ши-те-лен
непълен член сък-ру-ши-тел-ния
пълен член сък-ру-ши-тел-ни-ят
ж. р. сък-ру-ши-тел-на
членувано сък-ру-ши-тел-на-та
ср. р. сък-ру-ши-тел-но
членувано сък-ру-ши-тел-но-то
мн. ч. сък-ру-ши-тел-ни
членувано сък-ру-ши-тел-ни-те