съборен

Речник на българския език

1. събо̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. събо̀р

Грешни изписвания (3)

  • саборен
  • саборин
  • съборин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-бо-рен
непълен член съ-бо-ре-ния
пълен член съ-бо-ре-ни-ят
ж. р. съ-бо-ре-на
членувано съ-бо-ре-на-та
ср. р. съ-бо-ре-но
членувано съ-бо-ре-но-то
мн. ч. съ-бо-ре-ни
членувано съ-бо-ре-ни-те

2. събо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • саборен
  • саборин
  • съборин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-бо-рен
непълен член съ-бор-ния
пълен член съ-бор-ни-ят
ж. р. съ-бор-на
членувано съ-бор-на-та
ср. р. съ-бор-но
членувано съ-бор-но-то
мн. ч. съ-бор-ни
членувано съ-бор-ни-те

3. съборен — мин. страд. прич. м. р.

съборен е производна форма на съборя (мин. страд. прич. м. р.).