сумтя

Речник на българския език

сумтя̀ — непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii)

Значение

сумтѝш, мин. св. сумтя̀х, мин. прич. сумтя̀л, несв.
1. Дишам шумно през носа.
2. Прен. За човек – дишам шумно поради гняв, ярост, силна възбуда и др.

Грешни изписвания (4)

сомтйа
сомтйъ
сумтйа
сумтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	сум-тя	сум-тим
2 лице	сум-тиш	сум-ти-те
3 лице	сум-ти	сум-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	сум-тях	сум-тях-ме
2 лице	сум-тя	сум-тях-те
3 лице	сум-тя	сум-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	сум-тях	сум-тях-ме
2 лице	сум-те-ше	сум-тях-те
3 лице	сум-те-ше	сум-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	сумтял съм	сумтяла съм	сумтяло съм	сумтели сме
2 лице	сумтял си	сумтяла си	сумтяло си	сумтели сте
3 лице	сумтял е	сумтяла е	сумтяло е	сумтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях сумтял	бях сумтяла	бях сумтяло	бяхме сумтели
2 лице	беше сумтял	беше сумтяла	беше сумтяло	бяхте сумтели
3 лице	беше сумтял	беше сумтяла	беше сумтяло	бяха сумтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще сумтя	ще сумтим
2 лице	ще сумтиш	ще сумтите
3 лице	ще сумти	ще сумтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм сумтял	ще съм сумтяла	ще съм сумтяло	ще сме сумтели
2 лице	ще си сумтял	ще си сумтяла	ще си сумтяло	ще сте сумтели
3 лице	ще е сумтял	ще е сумтяла	ще е сумтяло	ще са сумтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да сумтя	щяхме да сумтим
2 лице	щеше да сумтиш	щяхте да сумтите
3 лице	щеше да сумти	щяха да сумтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм сумтял	щях да съм сумтяла	щях да съм сумтяло	щяхме да сме сумтели
2 лице	щеше да си сумтял	щеше да си сумтяла	щеше да си сумтяло	щяхте да сте сумтели
3 лице	щеше да е сумтял	щеше да е сумтяла	щеше да е сумтяло	щяха да са сумтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	сумтял съм	сумтяла съм	сумтяло съм	сумтели сме
2 лице	сумтял си	сумтяла си	сумтяло си	сумтели сте
3 лице	сум-тял сумтял е	сум-тя-ла сумтяла е	сум-тя-ло сумтяло е	сум-те-ли сумтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	сумтял съм	сумтяла съм	сумтяло съм	сумтели сме
2 лице	сумтял си	сумтяла си	сумтяло си	сумтели сте
3 лице	сум-тял сумтял е	сум-тя-ла сумтяла е	сум-тя-ло сумтяло е	сум-те-ли сумтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм сумтял	била съм сумтяла	било съм сумтяло	били сме сумтели
2 лице	бил си сумтял	била си сумтяла	било си сумтяло	били сте сумтели
3 лице	бил сумтял бил е сумтял	била сумтяла била е сумтяла	било сумтяло било е сумтяло	били сумтели били са сумтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да сумтя	щяла съм да сумтя	щяло съм да сумтя	щели сме да сумтим
2 лице	щял си да сумтиш	щяла си да сумтиш	щяло си да сумтиш	щели сте да сумтите
3 лице	щял да сумти щял е да сумти	щяла да сумти щяла е да сумти	щяло да сумти щяло е да сумти	щели да сумтят щели са да сумтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм сумтял	щяла съм да съм сумтяла	щяло съм да съм сумтяло	щели сме да сме сумтели
2 лице	щял си да си сумтял	щяла си да си сумтяла	щяло си да си сумтяло	щели сте да сте сумтели
3 лице	щял да е сумтял щял е да е сумтял	щяла да е сумтяла щяла е да е сумтяла	щяло да е сумтяло щяло е да е сумтяло	щели да са сумтели щели са да са сумтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих сумтял	бих сумтяла	бих сумтяло	бихме сумтели
2 лице	би сумтял	би сумтяла	би сумтяло	бихте сумтели
3 лице	би сумтял	би сумтяла	би сумтяло	биха сумтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
сум-ти	сум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		сум-тял
		непълен член	сум-те-лия
		пълен член	сум-те-ли-ят
	женски род		сум-тя-ла
	женски род	членувано	сум-тя-ла-та
	среден род		сум-тя-ло
	среден род	членувано	сум-тя-ло-то
множествено число			сум-те-ли
множествено число		членувано	сум-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	сум-тял
	женски род	сум-тя-ла
	среден род	сум-тя-ло
множествено число		сум-те-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		сум-тящ
		непълен член	сум-тя-щия
		пълен член	сум-тя-щи-ят
	женски род		сум-тя-ща
	женски род	членувано	сум-тя-ща-та
	среден род		сум-тя-що
	среден род	членувано	сум-тя-що-то
множествено число			сум-тя-щи
множествено число		членувано	сум-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

сум-тей-ки

Връзки

Вход