щял съм да сумтя

Речник на българския език

1. щял съм да сумтя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да сумтя е производна форма на сумтя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).