щяло съм да сумтя

Речник на българския език

1. щяло съм да сумтя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да сумтя е производна форма на сумтя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).