стържещ

Речник на българския език

1. стъ̀ржещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • стържешт
  • стържишт
  • стържищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стър-жещ
непълен член стър-же-щия
пълен член стър-же-щи-ят
ж. р. стър-же-ща
членувано стър-же-ща-та
ср. р. стър-же-що
членувано стър-же-що-то
мн. ч. стър-же-щи
членувано стър-же-щи-те

2. стържещ — сег. деят. прич. м. р.

стържещ е производна форма на стържа (сег. деят. прич. м. р.).