дрезгав

Речник на българския език

дрѐзгав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дрѐзгава, дрѐзгаво, мн. дрѐзгави, прил. Който издава неясен, хриплив звук. Дрезгав глас. Дрезгав кларнет.
същ. дрѐзгавост, дрезгавостта̀, ж.



дрѐзгава, дрѐзгаво, мн. дрѐзгави, прил. Полумрачен, смрачен, сумрачен; през който се виждат само контурите на предметите. Дрезгава светлина. Дрезгав мрак.
същ. дрезгавина̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • дрезгъв
  • дрезгаф
  • дрезгъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дрез-гав
непълен член дрез-га-вия
пълен член дрез-га-ви-ят
ж. р. дрез-га-ва
членувано дрез-га-ва-та
ср. р. дрез-га-во
членувано дрез-га-во-то
мн. ч. дрез-га-ви
членувано дрез-га-ви-те