странствуване

Речник на българския език

странствуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-с-т-ву-ва-не
членувано стран-с-т-ву-ва-не-то
мн.ч. стран-с-т-ву-ва-ния
членувано стран-с-т-ву-ва-ни-я-та