странник

Речник на българския език

стра̀нник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. стра̀нници, м. Остар.
1. Човек, който е от друг край или държава.
2. Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; скитник, скиталец, пътешественик.

Грешни изписвания (3)

  • странек
  • страник
  • страннек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-ник
непълен член стран-ни-ка
пълен член стран-ни-кът
мн.ч. стран-ни-ци
членувано стран-ни-ци-те
бройна форма стран-ни-ци
звателна форма стран-ни-ко