пътник

пъ̀тник — съществително име, мъжки род (тип 14a)

мн. пътници, м.
1. Човек, който пътува. Пътниците да заемат местата си.
2. Прен. Разг. Човек, който умира. Той е пътник (за оня свят).

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.