стенещ

Речник на българския език

1. стенещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стенешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сте-нещ
непълен член сте-не-щия
пълен член сте-не-щи-ят
ж. р. сте-не-ща
членувано сте-не-ща-та
ср. р. сте-не-що
членувано сте-не-що-то
мн. ч. сте-не-щи
членувано сте-не-щи-те

2. стенещ — сег. деят. прич. м. р.

стенещ е производна форма на стена (сег. деят. прич. м. р.).